Това не е „войната на Нетаняху“, това е геноцидът на Израел

Не упреквам Бенямин Нетаняху. Не упреквам израелския министър председател за това, което се случва на моя народ. Не го упреквам през днешния ден, защото израелските бомби унищожават всяко кътче на Газа и деца умират под руините. Не го упреквах и през 2013 година, когато трябваше да виждам клането на моя народ в Газа по вечерните вести.

Майка ми не го вини, когато снайперисти, накацали по покривите, стреляха по нея, до момента в който се опитваше да стигне до работа на Западния бряг. Дядо ми, Бог да почива на душата му, също не го вини, защото той умря, без въобще да се върне в земята, която заселниците откраднаха от него през 80-те години.

За мен, за моето семейство, за моя народ това, на което сме очевидци в Палестина през днешния ден, не е „ войната на Нетаняху “. Това не е негово занятие. Той не е нищо друго с изключение на още едно зъбно колело в безмилостната военна машина, каквато е Израел.

И въпреки всичко, в случай че попитате сенаторите Бърни Сандърс или Елизабет Уорън, хипотетичните бранители на палестинските права и прогресивния хуманитаризъм в Съединените щати, всичко, което ни се случи през последните 75 години и всичко, което което ни се случва през днешния ден, може да бъде упрекнат единствено в един човек: Нетаняху.

Сандърс упорито назовава продължаващото израелско нахлуване против Газа „ войната на Нетаняху “ и упорства Съединени американски щати „ да не дават на Нетаняху нито един цент “. Междувременно Уорън осъжда „ несполучливото управление на Нетаняху “, до момента в който приканва за преустановяване на огъня.

За тези прогресивни сенатори повода за цялата болежка и страдалчество в Палестина е ясна: крайнодесен, ястребов министър председател, твърдо решен да продължи спора, който го държи на власт.

Разбира се, Нетаняху е злобен. Разбира се, той извърши безчет закононарушения против палестинците и против човечеството през дългата си кариера. Разбира се, той продължава да подхранва касапницата в Газа през днешния ден частично за личното си политическо оцеляване. И той би трябвало да бъде държан виновен за всичко, което е споделил и направил, което е предизвикало щета и болежка на моя народ. Но расизмът, екстремизмът и геноцидните планове, които през днешния ден се демонстрират в Газа и в окупираната палестинска територия, не могат и не би трябвало да бъдат упреквани единствено върху Нетаняху.

Обвиняването единствено на Нетаняху за крещящите нарушавания на човешките права от Израел, незачитането на интернационалното право и откритото възхваляване на военните закононарушения не е нищо друго с изключение на механизъм за справяне за либерали като Сандърс и Уорън.

Като упрекват Нетаняху за страданието и потисничеството на палестинския народ, предишното и сегашното, те поддържат жива лъжата, че Израел е построен върху прогресивни идеали, а не върху етническо пречистване.

Като упрекват Нетаняху, те избелват своята видимо безусловна поддръжка за страна, която жестоко прави военни закононарушения и закононарушения против човечеството.

Като упрекват Нетаняху и показват Израел като прогресивна, доброжелателна страна, която би спазвала интернационалното филантропично право, само че сега е поета от неприятен водач, те оневиняват себе си – и Съединени американски щати като цяло – на съучастничество в многото военни закононарушения на Израел.

Разбира се, Сандърс, Уорън и всички останали, които прокарват тази линия, знаят добре, че „ спорът “ в Израел и Палестина няма да изчезне вълшебен и палестинците няма да реализират неотложно избавление и правдивост, в случай че Нетаняху си отиде.

В последна сметка те са видели сходен сюжет да се разиграва в Съединени американски щати единствено преди няколко години. Хората споделиха, че в случай че единствено Тръмп бъде отхвърлен от Белия дом, проблемите, които той подхранва и предизвика, ще изчезнат. Американската народна власт ще бъде избавена и всичко ще бъде наред.

Но случи ли се това? Изминаха съвсем четири години от осъществявания със събития завършек на президентството на Тръмп, само че към момента можем да забележим ширещ се расизъм, неравноправие, принуждение с оръжие и беднотия в цялата страна.

Тези проблеми не са били вълшебен поправени след президентството на Тръмп, тъй като не са основани от Тръмп. Това в никакъв случай не са били проблеми на „ Тръмп “, а американски. Освен това има доста действителен късмет Тръмп да се върне в Белия дом идната година, тъй като милиони американци поддържат него и неговата стратегия.

Същото важи и за Нетаняху и Израел.

Внушението, че Нетаняху е предал прогресивните, демократични основи на Израел и е предизвикал „ филантропичната злополука “, на която сме очевидци в Газа през днешния ден, пренебрегва систематичното подтисничество, което е присъщо на Израел като заселническа колония.

Сандърс и други може би желаят да повярват на ционисткия мит, че Израел е всъщност прогресивна страна със социалистически основи, издигната върху „ земя без хора “ от хора без земя. Но те не могат да избягат от обстоятелството, че Палестина в никакъв случай не е била „ земя без народ “. Всъщност основаването на Израел изисква експулсирането на стотици хиляди палестинци, които са радикално население на земята, а оцеляването на Израел като „ еврейска нация “, както е посочено в Закона за националната страна, изисква продължаващо подтисничество, отнемане от права и малтретиране на палестинци.

Днес милиони палестинци не престават да живеят и умират под израелска окупация и те – дружно с палестински жители на Израел – са подложени на това, което необятно се разказва като система на апартейд.

Тази несъстоятелна и несправедлива динамичност надали е дело на Нетаняху и неговото държавно управление.

От самото начало страната Израел обвърза дълготрайното си оцеляване с етническото пречистване на Палестина, цялостното изтриване на палестинската еднаквост и потисничеството на палестинците, останали на техните земи. Бившият израелски министър-председател Голда Меир написа в публикация във Washington Post, че „ Няма такова нещо като палестинци “ през 1969 година, десетилетия преди началото на ръководството на Нетаняху.

Разбира се, израелската левица разпространява своята основана на селско стопанство общностна витална обстановка в „ кибуци “ като социалистическа фантазия и доста израелци се гордеят с „ демокрацията “ на своята страна. Но всичко това е правилно единствено в случай че пренебрегнете хуманността на палестинците, които са били етнически прочистени от земите си, с цел да създадат път за социалистическите кибуци, и които не могат да вземат участие в демокрацията на Израел, макар че живеят под цялостен израелски надзор в нелегално окупирана територия.

Преди началото на геноцида в Газа израелците стачкуваха всеобщо против това, което смятаха за офанзива против правната система и демокрацията на страната от Нетаняху в продължение на месеци. И въпреки всичко те в никакъв случай не са протестирали в подобен брой и с такава мощ против окупацията, убийствата и брутализирането на палестинците от личната им страна и войска.

През ноември, цялостен месец след геноцида, единствено 1,8 % от израелците споделиха, че имат вяра, че израелската войска употребява прекалено много огнева мощност в Газа, а в този момент, пет месеца след геноцида, към 40 % от Израелците споделят, че желаят да видят възобновление на еврейските селища в Газа.

Изглежда изображенията на хиляди мъртви и осакатени палестинци не значат доста за израелците. Те не се трогват от видеата на татковци, носещи останките на децата си в найлонови чували, или майки, които плачат над окървавените тела на убитите си бебета. Те не се интересуват от гладни деца, заседнали под руините, или дребни деца, отровени от храната за птици, която са принудени да ядат на фона на провокирания от индивида апетит. Те не просто са безразлични към страданието, което тяхната войска предизвиква на почтени – хиляди от тях в действителност стачкуват пред граничните врати, с цел да подсигуряват, че никаква помощ не доближава до палестинците, които са на ръба на гладната гибел.

Много от тях са същите израелци, които излязоха по улиците преди по-малко от година, с цел да стачкуват против по този начин наречената офанзива на Нетаняху против тяхната народна власт.

Така че не – това, на което сме очевидци в Палестина през днешния ден, не е „ войната на Нетаняху “, както упорито настояват Сандърс и Уорън. Този спор, този геноцид, не стартира с идването на власт на Нетаняху и няма да приключи с неизбежното му рухване в недружелюбност.

Заселниците започнаха да крадат земите, домовете и животите на палестинците доста преди Нетаняху да стане съответстващ в израелската политика. Палестинците са затворени в затвори навън доста преди той да бъде министър-председател. Израелската войска не стартира да малтретира, тормози, осакатява и убива палестинци, когато Нетаняху стана техен пълководец.

Проблемът не е Нетаняху или някой различен израелски политик или военачалник.

Проблемът е окупацията на Израел. Проблемът е заселническата колония, чиято сигурност и дълготрайна жизненост зависят от система на апартейд и безкрайна окупация, подтисничество и всеобщо изтребване на локално население.

Това не е войната на Нетаняху, това е геноцидът на Израел.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.